грижа, любов, игра за всяко дете

грижа, любов, игра за всяко дете

Как да овладеем тръшкането на детето?

Тръшканията се проявяват под различна форма и с различна честота и продължителност при децата. Могат да включват плач, крясъци, падане, ритане, опити за бягство, а в по-тежките случаи и задържане на дъха, хапане, щипане, повръщане. Обикновено в такива моменти детето е неконтактно и с него не може да се говори. Тръшканията са най-характерни във възрастта между 1 и 4 години. Преди това подобни прояви може да са признак, че детето е гладно, спи му се, нещо го боли или иска нещо, което не може да стигне само. В по-късна възраст те вече са по-осъзната проява на недоволство – признак, че детето разбира, че с поведението си може да влияе на външния свят, но е неспособно да заяви себе си по социално приемлив начин. Обикновено то започва да се тръшка, когато иска нещо, но няма необходимия речник да го изрази, или пък е провокирано от физически дискомфорт (глад, липса на достатъчно сън, раздразнителност). В тази възраст самоконтролът, социалните норми и адекватните реакции на силно емоционални ситуации все още не са усвоени. Тръшканията са един от начините, по които децата изразяват емоциите си поради липсата на по-адекватни механизми за справяне. По-характерни са за по-емоционалните деца, които по-силно и бързо реагират на трудни за тях ситуации.

 

Най-ефективният начин за справяне с тръшканията е превенцията на проблемни ситуации. Наблюдавайте нуждите и реакциите на детето. Най-честите прояви на нежелано поведение са при глад, липса на сън или стрес, но провокиращите ситуации може да са строго индивидуални. Например, при някои деца щастливите, но емоционално наситени преживявания могат да имат подобен ефект; други пък се тръшкат в магазините.

  •  Ако забележите, че детето ви става раздразнително, когато е гладно, уверете се, че не пропуска хранене, носете храна, ако знаете, че ще е по-дълго време навън.
  •  Ако проблемът е липсата на сън, приоритизирайте следобедната дрямка. Уверете се, че тези нужди на детето са задоволени, ако знаете, че предстои ситуация, с която му е трудно да се справи.
  •  В случаите когато пазаруването се превръща в повод за тръшкане, опитайте да поговорите с детето предварително. Обяснете му предстоящата ситуация, когато е спокойно; кажете му за какво отивате в магазина и договорете какво може то да получи. Ако иска прекалено много неща, разпределете купуването им във времето. Изключително важно е да спазите предварителната уговорка независимо от неговото поведение. Ако все пак започне да се тръшка в магазина, изведете го и продължете пазаруването без него или след като се успокои, но в никакъв случай не купувайте повече от това, за което предварително сте се разбрали. Постоянството ще му даде пример как да се държи в подобни ситуации и покупката ще бъде награда за доброто му поведение.

 

Говорете с детето за емоциите, които изпитва, чак след като се успокои. Попитайте го как се е почувствало; дайте предположение, ако се затруднява да назове емоцията. Наличието на думи, с които да изразява чувствата си, създава усещането, че е по-лесно те да бъдат контролирани. Коментирайте какви са били последствията от реакцията му и му помогнете да измисли други, по-ефективни начини за справяне. По този начин му давате възможност да развие адекватни механизми за саморегулация и да разбере, че действията имат последствия. Важно е това да се случва, когато и двамата сте спокойни.

 

Спокойствието е от изключителна важност по време на кризата, когато детето се тръшка. Колкото и да ви е трудно да овладеете емоциите си, повишаването на глас, рязката реакция и прибягването до насилие могат да влошат ситуацията. Липсата на контрол от страна на родителя отнема възможността на детето да разбере емоциите си и да се научи да ги контролира. Децата учат по-лесно от това, което виждат, отколкото от това, което чуват. Когато детето изпадне в такова състояние, често не реагира на рационално поведение. Понякога е възможно ситуацията да бъде предотвратена, ако забележите първите симптоми и реагирате бързо. Предусещайте емоционалната реакция на детето още преди да ескалира и му предложете алтернатива: „Ти се ядоса, че сладоледът ти падна. Може да купим друг по-късно.“ Това му дава възможност да разбере и овладее реакцията си.


Друг път обаче подобни ситуации възникват непредвидено или не може да бъдат предотвратени. В такъв случай по-разумно е да изчакате пристъпът да отмине. Не давайте на детето търсеното внимание, докато то не спре да се тръшка, но в никакъв случай не го удряйте. Насилието има изключително вредни последици за детето. Спрете детето, ако наранява себе си или околните, но не реагирайте по никакъв начин, докато се тръшка. Отстранете и всякаква възможна стимулация от околната среда – дайте възможност само да се добере до това, за което се тръшка. Наградете първите признаци на овладяване. Прегърнете го, говорете му успокоително, когато спре да крещи. Ако ситуацията го позволява, дайте му това, което иска или нещо друго любимо (играчка, игра), когато напълно се успокои и го поиска по подходящ начин. Използвайте всички удобни ситуации да стимулирате и награждавате доброто поведение (чрез похвала, прекарано време заедно, любимо занимание). Така детето ще знае, че получава това, от което има нужда, когато се държи добре, и не е нужно да се тръшка, за да го поиска.


Бъдете постоянни в действията си. Ако детето се тръшка често, ще отнеме повече време да овладеете поведението. Постоянството в награждаването на добро поведение и игнорирането на лошото, както и натрупването на стратегии за саморегулация и естественото им развитие с възрастта, ще решат проблема и в дългосрочен план.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

http://raisingchildren.net.au/articles/temper_tantrums.html

https://www.babycenter.com/0_tantrums_11569.bc

https://www.parents.com/toddlers-preschoolers/discipline/tantrum/tame-your-kids-tantrums/

https://kidshealth.org/en/parents/tantrums.html