Привързаност е силната връзка на обич със специален човек. Този специален човек най-често е майката, но нейната роля може да се изпълнява и от друг възрастен.
Формирането на привързаността чрез комуникацията между бебето и възрастен, който основно се грижи за него, е най-важната задача на развитието, която се случва след раждането. Бебетата се раждат с вродена, инстинктивна способност да се привързват. Необходими са обаче определени условия на средата, за да се случи това по най-добрия начин. Когато поради различни причини майката не може да се грижи за детето, тази роля може да се поеме от друг възрастен. Така основната грижеща се за детето фигура (независимо дали това е бащата, бабата, приемна майка, осиновител или друг възрастен) осигурява тази нужда от възрастен, който присъства в живота на бебето и откликва на нуждите му.
Майката (или този, който я замества в грижите за детето) е фигурата, в която се инвестира много любов. В нея се търси утеха в трудни моменти. Когато бебето я види – то се усмихва, започва да я гали, гушка се в нея. Търси я, когато тя не е наоколо. Има нужда от нея, когато се страхува, когато преживява дискомфорт, защото е гладно, болно, спи му се или е изплашено. Тези взаимоотношения между бебето и възрастния, който основно се грижи за него, се описват като сигурна привързаност.
Привързаността е инстинктивно поведение, което позволява на човешкото бебе да оцелее. Привързаността е създаващата се рано, през първите дни, месеци и години емоционална връзка между основната грижеща се фигура и бебето, която има огромно значение за по-късното развитие и живот на детето. Бебетата, които са сигурно привързани към значим за тях възрастен, израстват като уверени в себе си деца и възрастни; установяват по-хармонични взаимоотношения с връстниците и учителите си. Бъдещите близки, интимни взаимоотношения също зависят от този пръв модел на привързаност между значим възрастен и бебето. Високите постижения и по-високата нравствена отговорност – и те се свързват до известна степен със сигурната привързаност, изградена в ранното детство.
Правилното развитие на детето през тези начални етапи от живота предполага то да се почувства достатъчно сигурно във взаимоотношенията си със значим възрастен – основната грижеща се за него фигура – така че да е спокойно в нейно присъствие; да се отдалечава смело и да изследва света наоколо; да плаче, когато тя тръгва и го оставя; да се радва, когато тя се върне; бързо да се утешава от нейното присъствие. Характерно за бебето, което е сигурно привързано към майка си или друг възрастен, е да предпочита нейната компания пред компанията на други хора. Когато види този значим за него човек, сигурно привързаното бебе се усмихва, докосва лицето му, гледа го в очите; тревожи се от раздялата с него.
Ако детето не се успокоява лесно от присъствието на човека, който основно се грижи за него; ако не търси близост с него; ако не се разстройва, когато той го оставя на грижите на друг човек; или ако не се отделя спокойно, за да изследва света наоколо в негово присъствие – това са тревожни сигнали за развитието на привързаността на детето.
Бебетата имат нужда от значим възрастен в своя живот – някой, който да откликва на техните потребности от общуване, утеха, докосване, игра. Това най-често е майката. Младата майка (или човекът, който основно се грижи за детето) има нужда от подкрепата и помощта на нейните близки, особено под формата на помощ за домакинската работа. Присъствието на бащата (или друг възрастен, който поделя отговорностите и грижите за детето), който осигурява комфорт и грижа за майката, но и участва в грижите за бебето (гушка го, играе си с него), също е важно за правилното развитие на детето.
За да формира бебето сигурна привързаност, е необходимо бързо да се откликва на нуждите му. Когато то е гладно, трябва да се нахрани; когато е неспокойно, трябва да бъде утешено. Оставянето на детето дълго време да плаче няма добър ефект върху развитието му. Бебето и малкото дете има нужда да бъде носено на ръце, да бъде гушкано, да чувства успокояващата близост и топлина на значим за него възрастен. Честият контакт е важен за правилното му развитие.
Същевременно обаче е необходимо да се зачитат сигналите на детето, когато то иска да остане само; когато има нужда от почивка и усамотяване. Ако отвръща поглед или главичка, докато се опитвате да му говорите, пеете или играете с него, по-добре е да се съобразите с тази нужда и да го оставите да си почине.
Необходимо е също така да поощрявате желанието на бебето да опознава и изследва света. Разбира се, трябва да внимавате за неговата безопасност – да не погълне нещо опасно; да не се нарани сериозно при падане – но същевременно не е необходимо да се спира всеки негов смел опит да изследва самò света наоколо.
Ранните взаимоотношения на привързаност имат огромно значение за мозъчното развитие. Емоционалната комуникация между бебето и основната грижеща се за него фигура повлиява върху правилното развитие на неговия мозък. За да стимулирате развитието на бебето по най-добрия начин, трябва:
- да откликвате бързо на неговите нужди;
- да не го оставяте да плаче;
- да бъдете наоколо, на разположение;
- често да гушкате, носите, люшкате бебето;
- да си играете с него, като го гледате в очите, усмихвате му се, говорите му с нежност и с любящ глас;
- да отговаряте на неговите усмивки, гукане, покана за игра и погледи с реципрочни действия;
- да следите и да зачитате сигналите му за умора и желание да си почине;
- да стимулирате желанието му да изучава самостоятелно света;
- да му осигурите безопасна среда;
- да го подкрепяте и да му се радвате, когато проявява любопитство към нови и непознати неща около него;
- да не го спирате с тревога, когато иска да направи нещо самò.
Специалната връзка между бебето и значим за него възрастен, създадена през първите месеци и години от неговия живот, е най-добрата инвестиция за бъдещето му.