Вярвай и обичай

Животът на Дияна преди раждането на сина й е като вълнуващ разговор за мечтата да бъде майка, за изборите, които са я направили такава, каквато е, и за трудните моменти, осмислили желанието й да има дете. Оттогава нататък, това е история на щастието, разказана от първо лице, изживяна заедно с Пенка Колева, сестра от Центъра за майчино и детско здраве в Нова Загора, подкрепен от УНИЦЕФ.

„От шестнайсетгодишна знам, че искам да имам дете. Сбъркани диагнози за несъществуващи хормонални проблеми и неправилни терапии поставиха на изпитание мечтата ми, но аз я следвах упорито и с надежда. В крайна сметка, на трийсет и шест, след четири инсеминации и три опита ин витро аз държах в ръцете си най-голямото богатство за мен – Кристиян. Тогава си помислих, че ако животът е церемония по раздаване на Оскари, бих искала да съм достойна да спечеля наградата за най-добра майка. 

Аз съм самотен родител и знаех, че няма да ми бъде лесно, но че ще дам всичко от себе си, за да има сина ми прекрасно детство. В началото разчитах единствено на помощта на майка ми. После се появи Пенка. Преди да влезе в живота ми тя беше само име в тефтер, забравен в чекмедже. Бях си записала телефонния й номер от плакат с надпис „Безплатни посещения по домовете от патронажна сестра“, докато бях още бременна. Сетих се за това, когато я срещнах за първи път на една от консултациите с бебето. Винаги съм вярвала, че нищо не е случайно. В продължение на година и половина тази жена направи толкова много за мен и детето. Успях да кърмя сина си десет месеца, въпреки че имах проблеми. Съветвах се с нея за всичко – къпане, масажиране, хранене, прохождане и общуване. Тя беше около нас за първото зъбче, първата крачка, първата дума… Подкрепата й беше безценна за мен, защото Пенка беше специалист, но и приятелско рамо, от което се нуждаех. Даваше ми увереността, необходима на всяка жена, докато опознава майчинството. Благодарение на нея Кристиян израсна здраво и лъчезарно дете. Бях щастлива да видя вълнението й, когато споменах нейното име на кръщенето пред всички близки и роднини.

Вярвам, че ако всяко семейство има до себе си патронажна сестра като Пенка в първите най-важни години от развитието на детето, ще има повече уверени родители и здрави бебета в България.

Надявам се патронажната грижа скоро да стигне до повече семейства в страната, не само в големите градове. Благодарна съм на УНИЦЕФ и подкрепям с голяма надежда каузата, затова станах Благодетел с редовни дарения.

Сега Кристиян е на година и половина. Понякога, когато го приспя, прелиствам страниците на дневника, който Пенка ме посъветва да водя, и преживявам отново написаното. Искам да го запазя като скъп спомен в сърцето си, защото това беше времето, в което се научих да вярвам, да обичам безрезервно и да бъда добра майка. Разбира се, с подкрепата на една мъдра жена.

ПЪРВИТЕ 1 000 ДНИ СА КЛЮЧОВИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ДЕТЕТО. ДО МОМЕНТА НАД 11 000 СЕМЕЙСТВА СА ПОЛУЧИЛИ ИНДИВИДУАЛНА ПОДКРЕПА ОТ ПАТРОНАЖНИТЕ СЕСТРИ В ОБЛАСТИТЕ ШУМЕН И СЛИВЕН. ЗАЕДНО МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ НА ПОВЕЧЕ ДЕЦА КАТО КРИСТИЯН ДА СЕ РАДВАТ НА ПЪЛНОЦЕННА ГРИЖА, ЛЮБОВ И ЗАКРИЛА.

*Историята е базирана на истински случай от работата на Центъра за майчино и детско здраве в Сливен, подкрепен от УНИЦЕФ, но снимките са сменени.